|
|
 Глог 20:04 |
|
|
културен шок |
прекалената консумация на художествена литература води до деформации.
едната е, че човек твърде млад се е начел с всякакви сюжети и чисто събитийно животът не може да го изненада, всичко му звучи някак познато, всичко вече се е случило някъде в главата му, изстрадано е, преживяно е с фенерче под завивките и вече не допринася с някаква нова информация.
другото е, че си създава погрешни представи за широъгълното виждане и рицарските похвати на човешката раса като цяло. особено, когато любимата ти книга е била "тримата мускетари", примерно и главно от нея си черпил примери за подражание... е, има и злодеи, разбира се, но дори те са някак изобретателни и имат известен стил. като добавим голямата сива зона на нюансите между черно и бяло в книгите за възрастни... и човек остава с впечатлението, че хората трябва да притежават хоризонт. с акцент върху ТРЯБВА - няма друг начин.
т.е. известно време дори не допускаш, че не е така. и колко е голям културният шок, когато откриеш, че има хора с форматирани мозъци дори сред близките ти. и не само, че отсъстват рицарските похвати, а няма и следа от пространствено мислене. хора, в чиито речници присъстват думите (не-)нормално. бахмааму.
по моему вградената фина разделителна линия на личното ми пространство явно е твърде фина, почти загатната. пък тя уж нарочно е такава с цел проветривост и обмен на идеи. ама не. в някои случаи за по-добра видимост е необходим високо издигнат крепостен зид. с кулички за обстрелване и опция за заливане с врящ катран.
и аз какво? тръгвам рицарски да се обяснявам... понеже пак по заблуда съм сметнала, че ако човекът случайно е блял някъде, моите търпеливи разяснения ще дадат плод и той ще направи елегантни три крачки извън периметъра ми и освен това може би ще прозре дълбоката същност на многопластовата ми душевност. трънки. лъвският асцендент наистина ми прави лоша услуга, позволявайки да се смята, че съм хеликоптерна площадка - бетонирана и равна, докъдето ти поглед стига, а той не стига много далече. и че всичко, което се вижда (а то е много), всъщност е всичко, което притежавам като еволюционен запас.
извод: рицарите са застрашени от измиране. настъпил е векът на Microsoft Brains. родители, пазете децата си от прекомерна консумация на художествена литература - може да ги направи трудно приспособими в живота.
п.п. когато префинената ти душевност не позволява персонажи с повече от два психологични слоя и даже и те са много, защото проследяването им изисква почти шизофренично раздвояване на личността ти, тогава разбира се "формат це" е нищо работа, дори задължителен. само че не мерси, аз не спадам към тези. моят капацитет в това отношение е голям, за да не се изхвърля в самопреценката си. със сигурност над средностатистическите данни. минавам на линукс. уиндоус е пълно разочарование. |
26 Май 06, 20:04
 Коментари (0)
|
|
